Най-големият "дежа вю" момент на турнира дойде при мъжете, в четвъртък, на корт номер 1. Там Григор Димитров върна времето назад с 24 месеца при победата си с 6:3, 7:6 (1), 4:6, 6:4 над Жил Симон във втория кръг. За първи път от дълго време имаше живец в очите на Димитров, увереност в ударите и цел в движението му по корта. Преминалият през много 25-годишен българин изглеждаше, че се върнал у дома между тенис феновете в Лондон, които винаги са предизвиквали най-доброто у него.
"Куинс Клъб" бе мястото, където Григор за първи път остави следа в професионалния тур, а на "Уимбълдън" през 2014 г. той достигна за първи и единствен засега полуфинал в турнир от Големия шлем. В онези дни Димитров бе част от топ 10 на света и в очите на мнозина бъдещ номер 1. Кариерата му обаче тръгна в различна посока. Той започна "Уимбъдън" този сезон като 37-и в световната ранглиста. Последната му забележителна изява бе невероятен срив, който претърпя по време на загубата си на финал в Истанбул през април. От тогава Григор загуби в първия кръг на всички пет турнира, в които участва.
Вчера изглеждаше, че последните две години, или поне последните два месеца, не са се случвали. Срещу Симон той напълно контролираше разнообразния си арсенал. Стоеше уверено на основната линия и целеше ъглите. След минаващ удар от бекхенд топката намери линията. След къса топка тя се покатери по мрежата и за изненада на коментаторите и отвращение на Симон отново облиза линията.
"Почти казах: "Какъв глупав удар", призна Тим Хенман в кабинката на BBC. - А след това се оказа, че това е перфектната къса топка".
Най-хубавата част от представянето на Димитров бе това как игра, когато нещата не се развиваха в негова полза, а топките спряха да намират линиите. След като спечели първите два сета, той загуби третия и изоставаше с пробив в четвъртия. Сякаш бе хванат във вихъра на Симон, което неизменно водеше към пети сет. Но Григор, малко след като почти допусна втори пробив, стисна зъби и спечели трудните точки, последните четири гейма и мача. Това, повече от всичко друго, отсъстваше през последните две години. Симон не е в топ 10, но това се брои за качествена победа за българина, който загуби четири от последните си пет мача срещу него.
Димитров няма точно обяснение какво се е променило тази седмица. "2014-а беше така през целия сезон, беше фантастична година. По определен начин сега се чувствам също толкова добре. Доволен съм, когато удрям топката по начина, по който го правех днес. Просто, отново съм концентриран върху тениса, сподели той след успеха вчера. - Това беше най-важното нещо за мен и да продължавам да тренирам, тренирам, тренирам. Засега изглежда, че работи".
Григор има разнообразна атака: бекхендът му с една ръка и агресивният стил му дават много възможности. Когато имаш много опции обаче, трябва да избираш мъдро. Той говори тази седмица за "несигурността", която усеща в играта си.
Точно несигурност и колебание бяха изписани на лицето му в голяма част от последните две години. В този период той често сякаш играеше между другото. Не успя да се класира за финалния Мастърс в Лондон през 2014 г., въпреки че бе резерва, и имаше съмнения дали няма да се откаже. Цялото чувство на безсилие излезе на бял свят в Истанбул, но Григор не стигна дъното до "Ролан Гарос", където отпадна след пет сета срещу Виктор Троицки в първия кръг.
"Понякога е плашещо, разбира се. Наистина е страшно", сподели той след този мач.
Един от проблемите в играта на Димитров е, че колкото и да е динамична, той не притежава оръжия, които да го правят неудържим и които да използва в даден момент без да мисли. Прозвището "Бейби Федерер" за съжаление се оказа прекалено вярно - той притежава стила на Федерер, но не и неговите удари. Григор не е поразителен артист, но не и толкова стабилен в защита. На него му трябват много добри удари и изграждането на много добри точки, за да стигне до успеха.
Определени играчи могат да излязат от дупката и се развихрят, когато пристигнат на "Уимбъдън". Федерер, Винъс Уилямс и Петра Квитова са част от тях. Димитров сякаш също е от тези тенисисти. Когато се стигна до важните точки срещу Симон, той изглеждаше уверен в това, което трябва да направи. "Когато изиграх последния си турнир на клей, бях: "Господи, благодаря ти".
Сега го очаква Стив Джонсън, а след това самият Федерер. По време на първата си пресконференция в Лондон той каза: "Не се страхувам от никой". Точно тогава с голяма усмивка изкочи главата на Новак Джокович, който попита: "Сигурен ли си, че е така?" Отговорът бе: "Да, особено от теб!" Дали това всъщност е вярно или не, Григор го каза с усмивка и това е начало.
Стив Тигнор, Tennis.com
0
